Развитие на системата на диагностично свързани групи

След Втората световна война болничната помощ в САЩ преживява “бум” и започва бързо да се развива. Наред с увеличаване броя на болниците се наблюдава и непрестанно нарастване на цените на медицинските услуги, които се оказват на населението. Нарастването на тези цени (с 20%) значително изпреварва равнището на общата инфлация в страната (1-2%). През 1967 г. Федералната здравноосигурителна програма “Медикеър” се оказва в ситуация да не може да продължи да плаща тези цени. “Медикеър” е програма, създадена да заплаща медицинските услуги, оказвани от болниците на всички американски граждани над 65-годишна възраст и на хронично болните пациенти.

Идеята за Диагностично свързани групи (ДСГ) възниква в края на 60-те години в САЩ, когато се наблюдава ескалация на болничните разходи и се търсят начини за тяхното овладяване.

Започва усилено търсене на изход от ситуацията, който да позволи сдържане нарастването на цените, без да намали обема и качеството на оказваните услуги. Решението идва от проф. Робърт Фетър и негови колеги от Йейлския университет, които предлагат подхода на ДСГ за измерване и финансиране на болничните продукти.

Каква е същността на този подход? Всички случаи, преминали през болнично лечение, се групират в краен брой групи, които са близки по медицинска характеристика и потребностите им от лечение са сходни. Това, от друга страна, означава, че те изискват и подобни ресурси. Това са един вид «изоресурсни» групи. Този метод се прилага през годините и понастоящем е основен при договаряне и финансиране на болничната помощ.

Първата широкомащабна база данни за създаване на ДСГ е формирана в края на 70-те години в щата Ню Джърси, като са обхванати 1 730 000 пациенти. През 1983 г. Конгресът на САЩ гласува добавка към Закона за социалното осигуряване, включваща национална проспективна болнична схема за заплащане лечението на всички пациенти в системата на “Медикеър”. Одобрена е първата версия на ДСГ – 24 главни диагностични категории (ГДК) и 470 ДСГ.